Четвъртък, 10.01.2013, ден 6

Четвъртък, 10.01.2013, ден 6

Барафу камп- вр. Ухуру 5985м.- Мвека камп 2900м., 20 км- 13 часа

Температурата вътре в палатката в 23 часа беше минус 5 градуса под нулата. Облякохме си дебелите дрехи и взехме по литър и половина топла вода и някакви сладки неща за енергия. Тръгнахме по доста стръмен път към върха като вървяхме доста бавно като целта е да не спираме да почиваме, понеже е доста студено. На всеки 200-300 метра денивелация температурата падаше и се чувстваше. На мен лично ми беше много студено на краката и се налагаше да си размачквам пръстите на краката в обувките. Темпото също беше убийствено бавно, но и по-бързо неставаше да се върви. Всяко забързване довеждаше до тъпа болка в слепоочията. Бавно, но славно се движехме нагоре и се борехме за всеки метър. Всичко беше замръзнало и не се виждаше върху какво стъпваме. След около 2-3 часа на мен започна да ми се спи ужасно силно. Едвам си стоях на краката. Сили имах, добре се чувствах, но страшно ми се спеше. Всяка секунда исках просто да легна на земята и да поспя малко. По едно време май бях заспал до като вървя за няколко секунди. Такова нещо не ми се беше случвало до сега в живота, да ми се спи неизтово силно. Предполагам от височината ми се спеше или от недоспиване през предните две нощи. Едвам се довляках до Стела поинт 5745м. в 5.00 часа сутринта. Термометъра ми показваше минус 16 градуса. Бях си облякъл вече всичките възможни дрехи които носех за ноща. От това бавно темпо с което се движехме нямах никакъв шанс да си стопля тялото, единствено дрехите трябваше да предпазват изтиване на тялото. До около 3 часа сутринта имахме вода за пиене, но в 5 часа водата ми вече беше замръзнала в бутилката, макар че бях купил маншонче за алуминиевата бутилка. Тук трябва само термос и нищо друго да се използва. От тука ни оставаше 45 минути до върха. Стисках зъби и продължавах да крача на горе заедно с другите 5 другари и 3-ма водачи. Ние бяхме едни от първите за него ден към върха. След нас се виждаха редички от челници, които вървяха 1-2 часа след нас. Крачка по крачка към върха, в 5.50 часа достигнахме върха с табелата, като зад нас бе започнал изгрева, но слънцето не се беше показало още. Най-голяма наслада ми достави изгрева от покрива на Африка вр. Ухуру 5895м. на 10.01.2013г. Невероятен изгрев!!! Половината от хоризонта светеше ярко и не се знаеше къде точно ще се покаже огненият диск. Направихме снимки пред табелата. Единият ми фотоапарат свърши доста бързо батерията. На върха термометърът ми показваше минус 18 градуса под нулата, но ми беше топло. Единствено като свалях ръкавиците за да правя снимки, ръката ми измръзваше жестоко и едвам я стоплях пак. Извадих вторият си апарат и пак снимах ледниците и глетчърите, неверотни гледки. Водачите само ни подканваха да слизаме на долу, понеже било много опасно да стоим на тази височина. А на мен изобщо не ми се слизаше. Отначало уговорката беше да стоим 10 минути на върха, а аз вече стоях 40-та минута горе и не ми се слизаше. Невероятна красота, прекрасно ясно време. Останах последен горе и си снимах и разглеждах. Слънцето беше изгряло и галеше премръзналото ми лице....Не исках изобщо да слизам, а да ида до намиращите се на 300-400 метра глетчъри и да пипна един от тях. Но водача беше против и неразреши. Започнахме да слизаме и да се любуваме на пейзажите. Върволици от хора се качваха нагоре, може би над 80 човека. Тука се събираха всички 7 пътеки към върха. Нашата група се качи почти първа на върха за деня. Много бързо се разтопи пътеката и сега слизахме по едни сипеи, докато през ноща всичко беше замръзнало. Голямо предимство е да се качиш през ноща, докато пътеката е замръзнала. Слизането стана бързо за 3 часа до Барафу кампа. Тука имахме почивка 2 часа и обилен брънч (между закуска и обяд). Последва стягане на багажа и отново посока на долу към последният лагер за трека на 2850м метра Мвека камп.